Заглавие Есеt
Автор Есе
През последните години есето стана един от широко разпространените жанрове в България. Все по-често започнахме да се срещаме с този тип писане – есето вече се появява в конкурси, кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. Общо взето днес преподавателите и младите хора постоянно се сблъскват с проблема “есе” (защото за повечето от нас то се оказва именно проблем!).
За по-голямата част от българските учители, ученици и студенти есето е просто “свободно писане”. Но дали наистина е точно така? Знаем ли всъщност как се пише есе?
Есето може да се срещне в многобройни разновидности под различни наименования – discoursive essay, discussion essay, explanatory essay, critical essay, persuasive essay, controversial essay, contrast and comparison essay , но всички тези видове биха могли да се сведат най-общо до два основни типа – ОПИСАТЕЛЕН тип есе (descriptive essay) и АРГУМЕНТАТИВЕН тип есе (argumentative essay).
Описателното есе може да бъде описание или разяснение на ситуация, проблем или процес. При него е нужно да се изброят и опишат важни аспекти от разглежданата тема. В повечето случаи не се изисква изразяването на лично мнение.
Аргументативното есе е по-често срещаният и по-използваният вид. В него трябва да изложи собствено мнение по проблема, което да се защити чрез прилагане на подкрепящи аргументи.
Не съществуват формули за писане, но есето има строго определени изисквания към структурата и съдържанието.
Когато трябва да напишат есе, повечето се оплакват, че не им стигат идеи („нямам за какво да пиша”) или че не могат да изкажат с думи това, което искат („зная какво искам да кажа, но не знам как да го кажа”). Всъщност е установено, че всеки има гледна точка по всеки въпрос, независимо от темата, но най-големи трудности се срещат при определяне точното съдържание и значение на проблема, при развиването на идеите си и свързването им една с друга.
Задължителната структура на есето включва увод, чиято основна цел е да привлече вниманието и да представи схематично, в най-общи линии тезата, предлагайки по-нататъшните насоки за развитие; изложение, в което се прилагат аргументите в подкрепа на тезата; и заключение, чиято задача е да резюмира фактите и доказателствата.
Уводът е задължителен и изключително важен елемент от есето. Тъй като есето е малък по обем текст, уводът не би трябвало да е повече от един абзац. Уводът, освен че създава изключително важното първо впечатление у четящия за есето като цяло, обикновено представя схематично, в най-общи линии темата и определя насоките за развитие в изложението.
За повечето пишещи уводът е най-трудната част от есето, поради ред психологически и чисто технически причини – как именно да започнем, откъде, с какво. Тук в подробен вид сме изложили съдържанието, което трябва да има като минимум уводът на всяко есе от аргументативен и описателен тип.
УВОД НА ОПИСАТЕЛНОТО ЕСЕ
Отговорите на следните четири въпроса ще осигурят необходимия материал за структуриране на увода на описателното есе:
1. Трябва ли да се дефинира някой термин или ключова дума от заглавието?
Първото изречение от всяко есе трябва да покаже как пишещия разбира темата. В заглавието “Предимствата и недостатъците на това да имаш домашен любимец”, на пръв поглед няма нито една дума за дефиниране. Всъщност, трябва да се обясни в едно изречение какво пишещият разбира под “домашен любимец”. Това е необходимо, тъй като всеки човек разбира по различен начин даденото понятие. За един домашни любимци може да са само котките, кучетата, рибките и всички други животни, които отглеждаме вкъщи за компания. За друг обаче домашни любимци може да са и кокошките в един селскостопански двор. И дори повече - в едно есе с това заглавие авторът беше написал, че “най-добрите домашни любимци са малките внучета за бабите си”.
В този смисъл дефиницията на думата от тълковния речник ще е от полза, но не винаги може да има приложение в есето; обикновено е необходимо да се изясни само определен аспект от дефинирания термин, а не цялото му речниково значение. |